По време на действие на извънредното положение, по отношение на всички данъчни субекти – физически лица, ЕТ, юридически лица, в т.ч. търговски дружества:

• Не се образуват нови изпълнителни производства от публичните изпълнители – § 29, т.4. По изключение, публичният изпълнител може, по негова преценка, да образува ново изпълнително дело в следните случаи:
• когато изпълнението е необходимо за защита на особено важни държавни или обществени интереси – в тези случаи публичният изпълнител следва да направи преценка дали даден интерес (на държавата или на общините) е особено важен и да прецени степента на значимост на държавния и обществения интерес.
• когато може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акт – това се случаите, когото преценката ще се базира на поведението и имущественото състояние на длъжника – дали има други просрочия, предходни изпълнителни дела, притежава ли длъжникът активи за обезпечение, дали оказва съдействие на данъчните органи и т.н. В тази хипотеза не влизат случаите на просрочени задължения по декларации на длъжника;
• ако от закъснение на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. По този пункт размерът на публичното задължение ще има водещо значение. От гледна точка на досегашната практика – задълженията над 5000 лева са приоритетни за обезпечение и изпълнение.

Във всички случаи на образуване на ново изпълнително дело публичният изпълнител следва да се мотивира за наличието на някоя от посочените хипотези.

• Спира се принудителното изпълнение по вече образувани изпълнителни дела § 29, т.5:
• за периода на спирането продължават да се начисляват лихви;
• всички извършени до момента действия се запазват;
• публичният изпълнител не може да извършва нови действия по своя инициатива – не може да събира суми от банкови сметки или да извършва изпълнение върху вложени ценности в трезори и върху съдържанието в сейфове, да описва и изземва вещи и други;
• спира се провеждането на публични търгове и няма да се извършва въвод във владение.
• Постъпилите суми по изпълнителните дела до датата на извънредното положение и постъпили след това се разпределят от публичния изпълнител за погасяване на публичните задължения на длъжника.

Спирането на изпълнителното производство е по силата на закона, публичният изпълнител няма да издава нарочен акт за това.

Изпълнителното производство се възобновява след изтичането на срока, за който е обявено извънредното положение. Възобновяването е по силата на закона, публичният изпълнител няма да издава нарочен акт за това.

При всички положения на нарушения на забраните и ограниченията на ЗМИДВИП, както и нарушение на другите правата и интересите на данъчнозадължените лица, е запазено тяхното право на защита и обжалване на актове, действия или бездействия на публичните изпълнители по реда и в сроковете, регламентирани в  ДОПК.

• Разрешава се принудително изпълнение по искане на длъжника – § 29, т.5

В срока на извънредното положение, но само по искане на длъжника, публичният изпълнител може да извършва определени действия чрез издаване на разпореждане:

а) за изпълнение върху вземания и парични средства на длъжника от банки – при наложен запор върху банковите сметки;

б) за изпълнение на вземания от трети лица – когато е бил наложен запор върху вземанията на длъжника, които той има от трети лица, например от негови търговски контрагенти,

в) за изпълнение върху вложени ценности в трезори, включително и върху съдържанието в сейфове;

Принудителното изпълнение по изключенията, посочени в букви “а“,, „б“ и „в“, е в срок и обхват, определен в искането на длъжника. След реализиране на изпълнението по искането на длъжника, производството отново се спира. Няма пречка искане за принудително изпълнение да се прави многократно.

• Продължава да действа доброволното изпълнение на публични задължения – въпреки защитите, които Законът за извънредното положение създава за длъжниците, те могат да продължат да изпълняват доброволно просрочените си задължения без ограничения.

Продължава да действа правилото за доброволно внасяне на текущите задължения съобразно законоустановените срокове – за задължения по месечни СД по ЗДДС, задължителните осигурителни вноски, държавни и общински такси и т.н, регламентирани в ДОПК, Закон за митниците, ЗАДС, ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗМДТ, КСО, ЗО и Закона за хазарта – § 49.

В случай, че текущите задължения бъдат просрочени, то публичният изпълнител ще може да налага обезпечителни мерки, както и да образува ново изпълнително дело в случаите, посочени в § 29, т.5 – важни държавни и обществени интереси и т-н. Неуредени остават случаите, когато са налице просрочия по текущи задължения и вече образувано изпълнително дело. По наше мнение такива текущи задължения не би трябвало да бъдат присъединявани към вече образувано изпълнително дело, защото за тези задължения ще е налице хипотезата на ново или начало на изпълнително производство.

• Може да се налагат обезпечителните мерки – § 29, т.5,  както по съществуващи изпълнителни дела, така и по новообразувани (в случаите, посочени по-горе). Макар да не е изрично уредено, публичният изпълнител ще може да налага и предварителни обезпечителни мерки в хода на ревизионно производство, доколкото това също са действия по обезпечаване на вземане, макар вземането да е евентуално и в предполагаем размер.
• За времето на обявеното извънредното положение спират да текат всички давностни срокове – § 29, т.2, наред с тези, посочени в чл. и чл.172, ал.1 от ДОПК. За тези срокове се прилага правилото, че след отпадане на причината за спирането, в случая – след прекратяване на извънредното положение, давността ще продължи да тече.
• През времето на обявеното извънредно положение не се прилага абсолютният давностен 10 годишен срок, уреден в чл.171, ал.2 от ДОПК – § 29, т.1. Има се предвид, че ако абсолютният давностен срок изтича по време на извънредното положение, то публичният изпълнител ще може да продължи да извършва действия по обезпечение и принудително събиране на вземания, тъй като правото на вземане няма да се счита за погасено.

В този период публичният изпълнител ще може да откаже и отписване на задължения поради изтекла давност в периода на извънредното положение. Няма пречка да бъдат отписвани публични задължения, ако техният абсолютен 10-годишен давностен срок е изтекъл преди началото на извънредното положение.

Няма пречка да бъдат отписвани публични задължения, за които преди или по време на извънредното положение е изтекъл 5-годишния давностен срок по чл.171, ал1. от ДОПК, тъй като този срок нито бил спиран, нито е бил прекъсван.

• Спира да тече срокът по чл.193, ал.4 от ДОПК за принудително изпълнение при несъстоятелност на длъжника § 29, т.3. Това са случаите, когато преди откриване на производство по несъстоятелност върху имуществото на длъжника са наложени обезпечителни мерки или е започнало принудително изпълнение от страна на публичния изпълнител. Шестмесечният срок, в който в тези случаи публичният изпълнител има право да довърши своето производство, ще се продължи със срока на извънредното положение. След това принудителното изпълнение ще се реализира от синдик.

Действия на частни съдебни изпълнители спрямо фирми – длъжници

За срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение:

• Спират да текат всички процесуални срокове по образуваните изпълнителни производства – чл.3.
• Спират се всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители – чл.5, ал.1. След отмяна на извънредното положение публичните продани и въводите във владение се насрочват наново, като не се дължат нови такси и разноски.
• Забранява се налагането на запор на банковите сметки, но само на лечебните заведения и на налагането на обезпечителни мерки върху медицинска апаратура – чл.5, ал.1.
•  Всички останали действия на съдебните изпълнители по отношение на фирмите не се ограничават от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Извън посочените по-горе случаи съдебните изпълнители имат право да:
• Образуват нови изпълнителни дела – на практика това ще са дела по вече издадени изпълнителни листове или други изпълнителни титули;
• Да налагат обезпечителни мерки – запор на банкови сметки, опис на движимо и недвижимо имущество и т.н., включително по издадени изпълнителни листове за обезпечение на искове;
• Да извършват действия по принудително събиране – например изпълнение на запор върху банкови сметки, на запор върху вземания от трети лица и други.